BANGARANGA вече е обект на няколко заявки за марки в България

След вчерашния медиен интерес около заявката за европейска марка BANGARANGA, нова справка в регистъра на Патентното ведомство на Република България показва, че обозначението BANGARANGA вече е обект на няколко подадени заявки от различни заявители в различни класове стоки и услуги.

Според справката към 19 май 2026 г. са подадени 4 заявки за BANGARANGA / БАНГАРАНГА, като заявките обхващат различни класове и бизнес направления.

Тази информация потвърждава тезата на дългогодишния експерт в областта д-р Ралица Заякова-Крушкова от вчерашното ѝ публично изявление, че когато едно обозначение се превърне в културен феномен, то естествено започва да предизвиква интерес и извън първоначалния артистичен контекст.

„Не е изключено обозначението BANGARANGA да предизвика интерес и в други търговски сектори, както често се случва с популярни културни явления.”

Д-р Заякова-Крушкова продължи с коментара си пред ФАКТИ днес:

"От тази гледна точка появата на няколко заявки за BANGARANGA в различни класове не е изненадваща. Тя по-скоро показва, че обозначението вече има самостоятелен търговски потенциал и че интересът към него няма да остане ограничен само до музикалната сцена.

В този контекст най-естествено и очаквано би било самата Дара или продуцентите ѝ също да подадат заявка за марка с името на песента, която по толкова шеметен и безкомпромисен начин я постави в светлината на световните прожектори. Подобна заявка би могла да обхване стоки и услуги, които са значими за сферата на нейните интереси — музика, концертна дейност, мърчандайзинг, дигитално съдържание, рекламни и лицензионни продукти и други направления, свързани с развитието на нейния артистичен бранд".

Както д-р Крушкова сподели пред медията ни: „В публичния дебат се появиха крайни оценки, често основани повече на емоция, отколкото на познаване на правната рамка. В такива случаи рискът е общественото мнение да бъде насочван от консултанти и коментатори, които представят лично мнение като експертно знание, а реалното знание свеждат до въпрос на гледна точка. В подобен контекст особено актуално звучи предупреждението, свързвано с философската традиция на Хегел — че когато субективното убеждение се издигне до претенция за знание, а знанието се принизи до мнение, общественият дебат неизбежно губи своята дълбочина.“

Тя също обърна внимание, че „не по-малко важен е и ненужният автоматичен негативизъм към компаниите от гейминг и хазартната индустрия. Независимо от обществените стереотипи, именно тези компании в световен мащаб са сред значимите партньори и спонсори на спортни, културни, технологични и обществени събития, както и на млади таланти. Те са част от съвременната развлекателна икономика и имат напълно легитимно място в процесите на изграждане, защита и развитие на брандове. Заявителят на заявката за европейска марка BANGARANGA е дружество с международно присъствие и позиции сред водещите компании в световната индустрия. Този факт има значение не само от бизнес гледна точка, но и като символ на промяната в начина, по който българските компании се позиционират глобално.“

Затова фактът, че интерес към BANGARANGA проявяват български заявители, не следва автоматично да се възприема негативно. Напротив — това показва, че българският бизнес реагира навреме на възникването на обозначение с потенциална търговска стойност.

Уважението към успеха на Дара и към артистичния принос на песента остава безспорно.